БЪЛГАРСКИЯТ ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ КАТО УСМИВКАТА НА ИЗЧЕЗВАЩА РАЗКРАЧЕНА ЖАБА

Всеки, който по време на летните жеги от нямане на какво да се прави, се е чудел какво е всъщност това “интелектуалец”, през последната седмица получи отговор. Всъщност повече от един. Ако претендирате да сте “интелектуалец”, но не се вписвате в българското “дясно”, то вие сте сте самозаблуждаващ се комплексар. Ако или пък не се вписвате в българското “ляво”, следва, че сте амеба. А ако не се вписвате в нито едно от двете? То тогава несъмнено и неизменно следва, че сте смесица от двете. Затова и резюмирана, дефиницията за вас би звучала така: “Вие сте най-просто микроскопично едноклетъчно животно, което няма постоянна форма, но за сметка на това сте неудачник, който страда от комплекса на Фурие и оцелява благодарение на сляпата си вяра в лъжи”. Ако не ви харесва дефиницията и не се припознавате в нея, не сърдете на мен. Тя е базирана на амалгама от описанията на двама видни български интелектуалци, които миналата седмица дадоха своите отговори на горепосочения въпрос –  Петър Волгин и Калин Манолов.

линк към оригиналната публикация

ПЕСЕНТА НА СИРЕНИТЕ, ИЛИ ПРИКАЗКА ЗА ПРЕХОДА ПО ВЪЖЕНИЯ МОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Събитията през последните седмици в България – физически отдалечено за мен място – кристализираха в един метафоричен образ, който от много време ми се върти в главата. В съзнателния ми живот – някъде от средата на гимназиалните ми години – не ме напуска едно объркващо и подтискащо чувство, че се движа по въжен мост. Зад мен – тъма и изпотрошени изгнили стъпала, лешояди и хиени... Пред мен – мъгла и несигурност, но зад мъглата – светло бъдеще. Под мен – бездна. Там няма вариации – всичко е смърт. Над мен – буреносни облаци, а слънцето дори не е ясно къде е. Вятърът застрашително клати моста ту наляво, ту надясно, всеки момент може да се скъса и всички да политнем в пропастта. Несигурни и уплашени, ние търсим водачи, които да ни преведат до другия край. А там, някъде зад облаците, мъглата и маранята, ни чака светът – нормален, цивилизован, хуманен – такъв, какъвто сме си го представяли винаги. Ние чуваме божествените гласове на сирените, които ни водят през гъстата мъгла. Въздухът е изпълнен с тяхната песен за неземните красоти на природата и обилните богатства, които ни очакват.

Япония Пуска Зеленото Они* от Японското Токкури** Отново на Свобода

 

След унищожителното земетресение и цунами през март 2011 огромна част от японците се сбогуваха с мита за "безопасната" ядрена енергия, пък била тя и за "мирни цели", и се обявиха в подкрепа на перманентното затваряне на ядрените централи по цялата територия на страната. В отговор на големия обществен натиск и от съображения за безопасност тогавашният премиер Нато Кан обяви поетапно изваждане от експлоатация за неопределен период от време на всички 52 (според някои са 54, зависи от начина на класификация) ядрени реактора в страната. Спирането на ядрен реактор отнема много време и за това последният спрян реактор беше през май тази година, на северния остров Хокайдо. Според последното обществено проучване на един от най-големите вестници в Япония, Майничи Шинбун, повече от година след аварията във Фукушима 71% от запитаните продължават да са против възстановяването на ядрените централи. Въпреки това радостта от мораториума върху ядрената енергия бе кратка. Почти едновремено със затварянето на последния реактор започна масова офанзива в медиите за скорошното връщане в експлоатация на поне някои от ядрените мощности. Привържениците на връщането на Япония към ядрената енергетика са много и разнообразни. Но те се обединиха в мощна Пи Ар кампания, чието послание целеше да сплаши хората с неприятен, но строг режим на тока през лятото. Въпреки това, опозицията срещу ядрената енергия в Япония не намаля. Напротив, нарастна и привлече като свои говорители известни писатели, артисти, учени, журналисти и т.н.

Как тогава да си обясним противоречивото и без съмнение непопулярно решение на сегашния премиер Йошихико Нода да разреши връщането в експлоатация на два реактора в една от най-необезопасените централи – Ой, в префектурата Фукуй на западното крайбрежие, в момент, когато 71% от населението е против? При това въпреки всекидневните масови демонстрации в Токио и другите големи градове? Няколко са възможните обяснения.

ЗА ДИЕТИТЕ, АТИНСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ И ЕВТАНАЗИЯТА ПО ЕПИКУРЕЙСКИ

 

От личен опит мога да кажа - най-трудното на диетата и спортния режим е... диетата и спортният режим. За това се оглеждам понякога за програми, като Weight Watchers или разни магически хапчета, които обещават фантастично бързо и ефективно отслабване, без лишенията на строгата диета и потенето на редовните физически упражнения. И така от има-няма 15 години. Резултатът е - продължавам да съм с наднормено тегло, остарял съм и съм все по-обезкуражен от липсата на прогрес. Всъщност, може да се каже, че почти съм посвикнал с мизерията си...

През изминалата неделя гръците доказаха, че имат същия проблем: иска им се хем да отслабнат от свръх-наднорменото си тегло, което повече от 15 години трупат, хем да не се потят във физкултурния салон, хем пък да не се откажат от гастрономическите си пристрастия към обилна шветска маса за закуска, отрупан римски обяд и епикурейска вечеря, която повече напомня на цяла нощ пируване под
ритмите на сиртаки. Няма да е пресилено да се каже, че строгата германска диета на д-р Ханс, която залага на задушени на пара коренни зеленчуци - предимно моркови и ряпа - не сляга добре в разширените стомаси на любителите на сувлаки и мусака.

За Гражданството на Демоса и Демокрацията

Ако историята е някакъв показател, скандалите около „туристическия вот” в избори 2009 ще отшумят точно както отшумяха през 2005, както и през 2001 преди това. Ако историята наистина е някакъв показател, проблемът с „туристическия вот” ще се появи отново през следващите избори, независимо кога са те. Манипулирането и фалшифицирането на избори съпътстват трудния демократичен преход на България от 1989 година насам и пречат на консолидацията на демократичните институции в страната. Но човек трябва да прави разлика между „манипулиране” и „фалшифициране”. Първото е част от демократичния процес (независимо, че това нарушава идеалистичната чистота на идеята за демокрация). За това имаме и парадокс – ограничаването на „манипулацията” на демократичния вот (която руши демокрацията) е „недемократично”. Във втория случай няма парадокс – фалшифицирането на избори е недемократично. Въпросът е дали двойното гражданство и съответно правото да се гласува в две държави е фалшификация или манипулация на вота.

Всъщност, това съвсем не е тривиален въпрос. Парадоксът с манипулацията на вота може по своята логи

Политическата Лакомия на БСП/ДПС с Двойно Острие?

Желанието на БСП и ДПС на всяка цена да попречат на крехата коалиция на десницата да осигурят на ГЕРБ очаквана подкрепа за бъдещ кабинет не бива да изненадва никого. Политическите партии, както редица изследователи отдавна са установили (виж например Дж. Сартори), се опитват да постигнат определени основни цели, сред които оцеляване, увеличаване на електоралната си база и взимане на власт с цел прилагане на политическа линия и налагане на определена политика. Нека няма съмнение, желанието да се стигне до властта и да се задържи тя колкото се може по-дълго е напълно рационално желание и няма нищо