Ако историята е някакъв показател, скандалите около „туристическия вот” в избори 2009 ще отшумят точно както отшумяха през 2005, както и през 2001 преди това. Ако историята наистина е някакъв показател, проблемът с „туристическия вот” ще се появи отново през следващите избори, независимо кога са те. Манипулирането и фалшифицирането на избори съпътстват трудния демократичен преход на България от 1989 година насам и пречат на консолидацията на демократичните институции в страната. Но човек трябва да прави разлика между „манипулиране” и „фалшифициране”. Първото е част от демократичния процес (независимо, че това нарушава идеалистичната чистота на идеята за демокрация). За това имаме и парадокс – ограничаването на „манипулацията” на демократичния вот (която руши демокрацията) е „недемократично”. Във втория случай няма парадокс – фалшифицирането на избори е недемократично. Въпросът е дали двойното гражданство и съответно правото да се гласува в две държави е фалшификация или манипулация на вота.
Всъщност, това съвсем не е тривиален въпрос. Парадоксът с манипулацията на вота може по своята логи
