Iran's Zero-Sum Enrichment - an excellent guide to the negotiation process

Zero-Sum Enrichment

Six reasons why the United States can’t force Iran's nuclear hand.

BY COLIN H. KAHL, ALIREZA NADER | OCTOBER 14, 2013

Iranian president Hasan Rouhani's recent charm offensive has raised expectations for a diplomatic breakthrough heading into this week's nuclear negotiations between Iran and the United States, Britain, China, France, Germany, and Russia (the so-called P5+1) in Geneva. Sanctions have taken a heavy toll on the Iranian economy, and the Islamic Republic may finally be motivated to take steps to rein in its nuclear program, including accepting limits on uranium enrichment, in exchange for lessening the pressure.

Hawks in Israel and Washington, however, have been quick to describe Rouhani as a "wolf in sheep's clothing," warning that the Iranian regime may agree to "cosmetic changes" to its nuclear program in exchange for sanctions relief, but ultimately will do little to constrain its quest for the bomb. In particular, they have cautioned the Obama administration against acquiescing to an agreement that allows Iran to continue any domestic uranium enrichment, even at low levels suitable only for civilian nuclear power and under stringent international supervision. In his Oct. 1 speech to the U.N. General Assembly, for example, Israeli Prime Minister Benjamin Netanyahu insisted that only a complete dismantling of Iran's enrichment program could prevent Tehran from developing nuclear weapons. This position has been echoed by conservativethink tanks in Washington and by numerous voices on Capitol Hill. Their collective mantra: "a bad deal is worse than no deal."

 Read more here 

 

 

БЪЛГАРСКИЯТ ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ КАТО УСМИВКАТА НА ИЗЧЕЗВАЩА РАЗКРАЧЕНА ЖАБА

Всеки, който по време на летните жеги от нямане на какво да се прави, се е чудел какво е всъщност това “интелектуалец”, през последната седмица получи отговор. Всъщност повече от един. Ако претендирате да сте “интелектуалец”, но не се вписвате в българското “дясно”, то вие сте сте самозаблуждаващ се комплексар. Ако или пък не се вписвате в българското “ляво”, следва, че сте амеба. А ако не се вписвате в нито едно от двете? То тогава несъмнено и неизменно следва, че сте смесица от двете. Затова и резюмирана, дефиницията за вас би звучала така: “Вие сте най-просто микроскопично едноклетъчно животно, което няма постоянна форма, но за сметка на това сте неудачник, който страда от комплекса на Фурие и оцелява благодарение на сляпата си вяра в лъжи”. Ако не ви харесва дефиницията и не се припознавате в нея, не сърдете на мен. Тя е базирана на амалгама от описанията на двама видни български интелектуалци, които миналата седмица дадоха своите отговори на горепосочения въпрос –  Петър Волгин и Калин Манолов.

линк към оригиналната публикация

ПЕСЕНТА НА СИРЕНИТЕ, ИЛИ ПРИКАЗКА ЗА ПРЕХОДА ПО ВЪЖЕНИЯ МОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Събитията през последните седмици в България – физически отдалечено за мен място – кристализираха в един метафоричен образ, който от много време ми се върти в главата. В съзнателния ми живот – някъде от средата на гимназиалните ми години – не ме напуска едно объркващо и подтискащо чувство, че се движа по въжен мост. Зад мен – тъма и изпотрошени изгнили стъпала, лешояди и хиени... Пред мен – мъгла и несигурност, но зад мъглата – светло бъдеще. Под мен – бездна. Там няма вариации – всичко е смърт. Над мен – буреносни облаци, а слънцето дори не е ясно къде е. Вятърът застрашително клати моста ту наляво, ту надясно, всеки момент може да се скъса и всички да политнем в пропастта. Несигурни и уплашени, ние търсим водачи, които да ни преведат до другия край. А там, някъде зад облаците, мъглата и маранята, ни чака светът – нормален, цивилизован, хуманен – такъв, какъвто сме си го представяли винаги. Ние чуваме божествените гласове на сирените, които ни водят през гъстата мъгла. Въздухът е изпълнен с тяхната песен за неземните красоти на природата и обилните богатства, които ни очакват.

The Empire Strikes Back, An Interview With Grzegorz Kostrzewa-Zorbas

The Empire Strikes Back, An Interview With Grzegorz Kostrzewa-Zorbas

from the book A Blow From the Left
by Jacek Kurski and Piotr Semkatranslated by Marcin Wiesiolek,
forward by Joshua Spero

---

FOREWORD

The following incisive and revealing interview raises important questions and seriously reassesses some of the policies conducted by both the Polish Ministry of Foreign Affairs and the Polish national leadership during the first years of the post-Communist era in Poland. Mr. Grzegorz Kostrzewa-Zorbas, one of the prominent Solidarity underground activists who focused on foreign policy issues during the 1980's and one of the first to be appointed as a non-Communist to the ministry, depicts the unusual complexity of foreign policy issues he helped to initiate and implement while serving in senior-level positions from 1990-1991.