Референдумът в Гърция - гръцка салата, екстра лук без сирене и маслини

Че Гърция ще претърпи някакъв контролиран банкрут е ясно на всички, че ще излезе от евро зоната, рано или късно, е също почти толкова сигурно. Не може и да бъде другояче. Знае го гръцкото правителство, знаят го и лидерите в ЕС, знаят го и пазарите. Но всички обръщат гръб на реалността в опит да спечелят време и да омекотят удара върху еврозоната и другите закъсали членки. Въпросът е, обаче как това ще стане и дали ще е достатъчно да спаси както страната от пълен финансов крах, така и самия ЕС. На фона на всичко това, изненадващото решение на гръцкия премиер Папандреу да организира референдум по спасителния план, одобрен миналата седмица, не изглежда толкова изненадващо, колкото притеснително. Последиците и при положителен и при отрицателен изход ще се отразят доста тежко, особено на тези, които най-много имат нужда от спасяване. Въпросът е не защо референдум, а защо сега? И защо не се е допитал до минитс трите си, ако информацията е вярна, че дори Венизелос - финансовият му министър и главен преговарящ с ЕС, е бил в неведение за това изненадващо решение.

Предвид факта, че Папандреу не е дал все още подобаващо обяснение за решението си, можем само да спекулираме за причините за тази политическа бомба. Вероятно, обаче, то е по-скоро свързано с нестабилната вътрешно-политическа ситуация и директната опасност за неговото правителство и неговия пост, отколкото просто отчаян ход да изнуди ЕС за по-големи компромиси. Вероятно това ще е и обяснението, което той ще даде на Меркел и Саркози за този нож в гърба: "С референдум зле, но без мен и с предсрочни избори - още по-зле!"

Случайна справедливост или предизвестена смърт

Всяко убийство, независимо колко справедливо изглежда то, е отвратително деяние. Това важи и за предполагаемата екзекуция на бившия либийски лидер Моамар Кадафи. Въпреки това малко хора ще скърбят искрено за загубата му. Освен огромния брой либийци, които са били лично засегнати от варварския режим и за които неговата смърт вероятно е твърде бързо и лесно възмездие, както и освен милионите по света, които от морална гледна точка вероятно са по-спокойни, че още едно политическо чудовище замина безславно в историята, има и такива, които се чувстват по-спокойни, че Кадафи не е вече сред живите. Това са предимно политици, лобисти и бизнесмени, които въпреки високопарните моралистични речи, които държат очевидно за парлама, всъщност ламтяха след кървавите пари на либийския диктатор. Вероятно звучи като конспиративна теория, но ако Муамар Кадафи е бил убит от спонтанен изблик на желание за улична справедливост, то това ще да е сред най-радостните случайности, на които голяма част от световния политически и икономически елити са могли някога да се надяват. Конспиративното е, по-скоро във факта на объркани и противоречиви сведения, които идваха от разнопосочни центрове, сякаш да объркат публиката относно съдбата на Кадафи и в очакване на новинарската еуфория, че диктаторът не е вече сред живите.

Great collage

Rarely I post pictures or collages here. But I can't help but to post this one. It is so funny... and correct ;)

 

Аделина Марини ми зададе във форума уточняващ въпрос на мнението ми, изразено по отношение на интервюто с Боряна Пенчева. Тя попита: "Г-н Топалов, интересно е по принцип защо България решава именно по този въпрос да изкаже толкова категорична позиция, въпреки че си оставя отворена вратичка с репликата "на този етап"? Що се отнася до предложението по МФР, приемате ли приоритетите изразени от г-жа Пенчева за инвестиции в инфраструктура, енергетика, транспорт и околна среда?"

 

Ето какво отговорих:

 

Госпожо Марини, задавате правилен въпрос - какво налага България да взема отношение по такъв категоричен начин за нещо, което всъщност е в нейн ущърб (за момента). Аз нямам отговор, освен, че е в ход някакъв вид задкулисна договореност (horse trading) с други държави, които имат пряк интерес в тази насока. Моята позиция е не просто "национална", а предимно "принципна". Но понеже г-жа Пенчева изразява "национална" позиция, насочена към "националните" интереси (или поне така се предполага от поста, който заема), отбелязвам, че е странно защо се правим на "по-католици от папата". (малък lapsus calami в оригиналния ми постинг с липсата на тиренце - от бързане).

Що се отнася до въпроса за приоритетите - мисля, че те са правилно насочени. Но "по принцип" не съм съгласен с критиката към еко-изискванията за селскостопански субсидии. Тези изисквания са за гарантиране на опазването на околната среда, което е важно. Има принцип в живота на много хора - да дават здраве като са млади за пари и успехи, а да дават пари като остареят за здраве. Същото правят и държавите по време на своето развитие. Има една такава теория - Kuznets Curve. Не е нужно да пренебрегваме важните екологични приоритети в сляпо преследване на агрикултурно развитие. Изискванията на ЕК за определен процент земя, която да не е засята или други части от 30%товото обвързване на субсидии с екология всъщност са добре обусновани (макар да са в относителен ощърб към селскостопанските производители, особено едрите).

Бюджетните промени предложени от  ЕК като цяло са практично насочени. Приоритетите, заложени в бюджета включват промени, по които пари ще се изплащат на земеделските стопани и това, според мен, ще засегне повече страни като България и Румъния. От наша гледна точка, вероятно те не са добре обусловани. Но от глобална ЕС гледна точка, те имат основание. Това не е ситуация, в която каквото един печели, друг губи (въпреки, че при бюджетни решения обикновено взаимоотношението между отделни решения са точно такива - zero sum).

Подкрепям позицията на правителството по отношение на кохезионната политика и запазването на нивата на средства предвидени за инвестиции в инфраструктура, енергетика и околна среда. Но това твърдение на г-жа Пенчева някак си е в противовес с изразената от нея скептичност по отношение на 30% обвързаност на селскостопанските субсидии с екология. Странно противоречие, нали?

За данъка върху финансови транзакции и БГ позицията

Наскоро публикувано интервю със заместник министъра на финансиите Боряна Пенчева ме провокира да напиша следния коментар във форума. Честно казано, не съм голям привърженик на данъците. Но смятам, че позиция, която не е добре аргументирана, а се води от някакви спекулативни, теоретични и най-важното имагинерни фикции не е най-подходящата за национална политика, която да защитава интересите на България. Ето какво написах:

Не съм съгласен с г-жа Пенчева, че България трябва да се противопостави на въвеждането на данък върху финансовите транзакции (така наречения "Тобин данък" Tobin tax по името на Джеймс Тобин, който преди около 40 години защитаваше такъв данък). Ето защо:

Като оставим на страна, че самата г-жа Пенчева признава, че България може да се облагодетелства повече отколкото да загуби от такъв данък (нещо, което звучи добре на думи, но не е обусловено от реални цифри, а само от спекулации), такъв данък е не просто добър източник на приходи за ЕС бюджета. Той е уравновесител и би намалил някои от съществуващите неправомерности при регулацията на финансовите пазари и скрити приходи от липсата на такъв данък.

Няма да споменавам и за чисто психологическия момент относно нарастващото социалното напрежение, което се чувства навсякъде из ЕС и САЩ (и Япония). Ако не сте забелязали вече, младежи около Уолстрийт и в Европа (виж Рим, Лондон и Париж от миналата седмица, или пък Мадрид от преди няколко месеца) чак до Токио се бунтуват против неравностойното прилагане на правилата на капитализма. А те са ясни - който рискува, печели, който загуби - си поема отговорността. Вместо това, днес виждаме система, в която финансовите (и не само) корпорации успешно са приватизирали печалбите и са национализирали загубите си. Това не е капитализъм, а корпоративен социализъм, прощавайте.

Освен това, нека бъдем откровени: този манталитет за "подкупване" на финансови институции и компании като през цялото време треперим да не ги изплашим да избягат е повече фикция, отколкото реалност. Има много причини защо тези институции няма да избягат ако се наложи някакъв минимален данък на финансовите транзакции. Защото цената на преместване, както и цената да въртят бизнес със и в ЕС докато са ситуирани някъде извън ЕС ще е по-голяма или равна на един такъв минимален данък. Да не говорим за пропуснатите ползи. Накратко - банките няма да избягат от ЕС заради такъв данък, нека не заблуждаваме. Но пропуснатите ползи от приходите в бюджета ще са осезаеми много повече от страни като България, отколкото от страни като Германия, например. Предполагам лондончани биха се чувствали по различен начин, но това нека те си преценяват.

С две думи, нека да спрем да сме по-католици от папата и да си гледаме националния интерес, а не да се държим като wanna-be едри банкери. Г-жа Пенчева трябва да си спомни, че правителството, от което тя е част, представлява интересите на обикновените хора в България, не на международните финансови институции. И нека не повтаря мантри, измислени по екзекутивните лофтове на екстравагантни корпоративни щаб-квартири.

• 

• APRIL 23, 2011

Reactor Team Let Pressure Soar

By PHRED DVORAK

TOKYO—The operator of Japan's stricken nuclear plant let pressure in one reactor climb far beyond the level the facility was designed to withstand, a decision that may have worsened the world's most serious nuclear accident in a quarter century.

Japanese nuclear-power companies are so leery of releasing radiation into the atmosphere that their rules call for waiting much longer and obtaining many more sign-offs than U.S. counterparts before venting the potentially dangerous steam that builds up as reactors overheat, a Wall Street Journal inquiry found.

Japan's venting policy got its first real-world test in the chaotic hours after March 11's earthquake and tsunami knocked out cooling systems at the Fukushima Daiichi nuclear-power complex. By the first hours of March 12, an emergency was brewing inside the plant's No. 1 reactor.

By around 2:30 a.m., the pressure inside the vessel that forms a protective bulb around the reactor's core reached twice the level it was designed to withstand. Amid delays and technical difficulties, it was another 12 hours before workers finished releasing radioactive steam from this containment vessel, via reinforced pipes, to the air beyond the reactor building.

The evolution of language: Babel or babble? | The Economist

Languages all have their roots in the same part of the world. But they are not as similar to each other as was once thought

Apr 14th 2011 | from the print edition

WHERE do languages come from? That is a question as old as human beings’ ability to pose it. But it has two sorts of answer. The first is evolutionary: when and where human banter was first heard. The second is ontological: how an individual human acquires the power of speech and understanding. This week, by a neat coincidence, has seen the publication of papers addressing both of these conundrums.

Quentin Atkinson, of the University of Auckland, in New Zealand, has been looking at the evolutionary issue, trying to locate the birthplace of the first language. Michael Dunn, of the Max Planck Institute for Psycholinguistics in the Netherlands, has been examining ontology. Fittingly, they have published their results in the two greatest rivals of scientific journalism. Dr Atkinson’s paper appears in Science, Dr Dunn’s in Nature.



The obvious place to look for the evolutionary origin of language is the cradle of humanity, Africa. And, to cut a long story short, it is to Africa that Dr Atkinson does trace things. In doing so, he knocks on the head any lingering suggestion that language originated more than once.

One of the lines of evidence which show humanity’s African origins is that the farther you get from that continent, the less diverse, genetically speaking, people are. Being descended from small groups of relatively recent migrants, they are more inbred than their African forebears.

Dr Atkinson wondered whether the same might be true of languages. To find out, he looked not at genes but at phonemes. These are the smallest sounds which differentiate meaning (like the “th” in thin; replace it with “f” or “s” and the result is a different word). It has been known for a while that the less widely spoken a language is, the fewer the phonemes it has. So, as groups of people ventured ever farther from their African homeland, their phonemic repertoires should have dwindled, just as their genetic ones did.

Ten Things to be Learned from JAPAN

Ten Things to be Learned from JAPAN:

1. THE CALM
Not a single visual of wild shouting displays of grief. Sorrow itself
has been elevated to a new level.