Че Гърция ще претърпи някакъв контролиран банкрут е ясно на всички, че ще излезе от евро зоната, рано или късно, е също почти толкова сигурно. Не може и да бъде другояче. Знае го гръцкото правителство, знаят го и лидерите в ЕС, знаят го и пазарите. Но всички обръщат гръб на реалността в опит да спечелят време и да омекотят удара върху еврозоната и другите закъсали членки. Въпросът е, обаче как това ще стане и дали ще е достатъчно да спаси както страната от пълен финансов крах, така и самия ЕС. На фона на всичко това, изненадващото решение на гръцкия премиер Папандреу да организира референдум по спасителния план, одобрен миналата седмица, не изглежда толкова изненадващо, колкото притеснително. Последиците и при положителен и при отрицателен изход ще се отразят доста тежко, особено на тези, които най-много имат нужда от спасяване. Въпросът е не защо референдум, а защо сега? И защо не се е допитал до минитс трите си, ако информацията е вярна, че дори Венизелос - финансовият му министър и главен преговарящ с ЕС, е бил в неведение за това изненадващо решение.Предвид факта, че Папандреу не е дал все още подобаващо обяснение за решението си, можем само да спекулираме за причините за тази политическа бомба. Вероятно, обаче, то е по-скоро свързано с нестабилната вътрешно-политическа ситуация и директната опасност за неговото правителство и неговия пост, отколкото просто отчаян ход да изнуди ЕС за по-големи компромиси. Вероятно това ще е и обяснението, което той ще даде на Меркел и Саркози за този нож в гърба: "С референдум зле, но без мен и с предсрочни избори - още по-зле!" Не трябва да се забравя, че правителството на Папандреу ще бъде подложено на вот на доверие след няколко дена, което е още една причина за подозрение, че някаква вътрешно-политическа машинация за осигуряване на благоприятен изход от вота може да е в ход. Венизелос, споменатият финансов министър и ЕС преговарящ, е също така и вътрешно-партийния враг на Папандреу и претендент за министър-председателското място. Бунтът в ПАСОК и вътрешно-партийните боричкания са много възможно обяснение за събитията от последните няколко дена. Възможно е също така Папандреу да иска да си измие ръцете с този референдум и да прехвърли отговорността за решението по приемането на спасителния план върху плещите на самите гърци.
Разбира се, възможността това да е и ход за изнудване на ЕС-лидерите не трябва да бъде отхъврляна лесно. В крайна сметка от това решение произхождат неизбежни "положителни последици" за Гърция в преговорите на страната с ЕС. На първо място Папандреу прехвърля топката обратно на Германия и Франция, като се опитва да разкрие блъфа им относно истинските залози в този гамбит. Междувпрочем това, че борбата за спасяване на Гърция отдавна не са само за Гърция е публична тайна. Залогът е много по-голям и от тази гледна точка гръцкото правителство не си прави илюзии относно алтруистичността на европейските си партньори. Именно заради това ходът на Папандреу с референдума не бива да се тълкува еднозначно като "нож в гърба". И второ, каквото Гърция изкопчи сега от претоворите като компромиси ще е вероятно единственото, което страната ще види в следващите 10-15 години от Европа. Гърция вече няма много какво да губи. Реномето й, както и кредитният й рейтитинг са на дъното. В популярния филм “Карибските пирати I” има една култова сцена, когато главният герой заявява "Винаги можеш да разчиташ на нечестен човек да постъпи нечестно. С честните обаче трябва да се внимава!" Така наречената "сянка на бъдещето" отдавна не виси като Демоклиев меч над гръцките лидери. Те добре знаят за нелицеприятната присъда на европейската общественост за Гърция и гърците като нация, колкото и да е грешно да се генерализира така. Знаят още, че ЕС лидерите няма да направят екстра крачка, дори там, където дипломацията и личните връзки на доверие и уважение го позволяват, за да помогнат на страната или да й спестят излишни мъки. С две думи, Папандреу не се надява на благосклонността на Меркел и Саркози, нито на когото и да е било от европейските лидери. Загубата на тяхното уважение както към Гърция, така и към него самия като предвидим партньор за общи действия в тази дълбока криза не е висока цена и явно той е готов да я плати. В крайна сметка и Меркел и Саркози си нанесоха достатъчно удари под кръста през последните няколко месеца, за да обвиняват Папандреу или някого другиго от своите колеги в нелоялност. Независимо от себеотдадеността на проекта "обединена Европа" и "единна валута" единствената лоялност, която води националните лидери в решаването на паневропейски проблеми си остава националният интерес. Това е и причината еврофили като Йошка Фишер, бившият външен министър на Германия, да призовават все по-силно за създаването на централно европейско правителство и европейско министерство на финансиите.
Мартин Уолф, главният икономист на Файнейшъл таймс разказа преди време една история за това как един крал осъдил един човек на смърт. После кралят му казал: "Ако за една година научиш коня ми да говори, ще те пощадя." Осъденият на смърт приел. Като го попитали защо приема, той отговорил: "Една година е много време - кралят може да умре, аз може да умра... конят може да проговори." Този анекдот като че ли резюмира позициите на Гърция и на ЕС. Но независимо от всичко, без излизане от еврозоната Гърция няма реален шанс да се възстанови в близките 15 години. Само чрез връщането на драхмата и девалвирането й, огромният дълг на страната може да бъде овладян. Това ще е много болезнен и объркан процес. Много гърци ще загубят спестяванията си. Но без обезценяване на труда вътрешният дълг ще продължи да се аугментира. Последиците от излизането на Гърция от еврозоната ще се усетят не само в Гърция, но из целия ЕС. България е особено уязвима от гледна точка на броя на гръцки банки в страната, някои от които почти сигурно ще са застрашени от фалит. От друга гледна точка България ще се превърне в особено привлекателно място за депозити и инвестиции на гръцки граждани поради нейната географска близост.
В заключение, гръцката криза предлага особено интересна възможност за почти лабораторен експеримент за тестване на валидността на един стар схоластичен спор в международните отношения - теорията за относителната преднина срещу теорията за общтото благо. От една страна, зависимостта между доброто здраве на Гърция и просперитета на Блканския регион е безспорна. Както регионално, така и в паневропейски план, страните членки на ЕС в региона, а и тези, които са със статут на кандидат-членки, са свързани като скачени съдове. Когато мечката играе в съседното село, рано или късно тя ще дойде и при нас, казва една наша поговорка. От друга страна, до скоро съвсем естествено Гърция беше иззела функциите на регионален лидер и детронирането й в разгара на настоящата криза поставя България и Румъния в нова, облагодетелствана позиция, особено спрямо процесите на разширяване и регионално интегриране. Много от регионалните инициативи и проекти, които преди бяха центрирани в и координирани от Атина съвсем естествено ще се изместят към тези две страни; България и Румъния могат да се превърнат в естествени формални и неформални информационни и координационни регионални центрове за европейската политика на Балканите. Хърватия, Сърбия, Македония, Албания, Черна Гора, Молдова, дори Украйна ще имат все по-голяма причина да търсят официални и неофициални контакти със София и Букурещ преди да направят това с Атина, и да търсят тяхното посредничество в Брюксел. Това, разбира се, са само спекулации. Но както отбелязах вече, от научна гледна точка, именно развитието на кризата с Гърция ще е естествен лабораторен експеримент за наблюдение на тези регионални процеси и нейното развитие ще налее масло в огъня на схоластици… и както ставя ясно от този текст - мастило в перата на политикани.
No comments:
Post a Comment