Аделина Марини ми зададе във форума уточняващ въпрос на мнението ми, изразено по отношение на интервюто с Боряна Пенчева. Тя попита: "Г-н Топалов, интересно е по принцип защо България решава именно по този въпрос да изкаже толкова категорична позиция, въпреки че си оставя отворена вратичка с репликата "на този етап"? Що се отнася до предложението по МФР, приемате ли приоритетите изразени от г-жа Пенчева за инвестиции в инфраструктура, енергетика, транспорт и околна среда?"

 

Ето какво отговорих:

 

Госпожо Марини, задавате правилен въпрос - какво налага България да взема отношение по такъв категоричен начин за нещо, което всъщност е в нейн ущърб (за момента). Аз нямам отговор, освен, че е в ход някакъв вид задкулисна договореност (horse trading) с други държави, които имат пряк интерес в тази насока. Моята позиция е не просто "национална", а предимно "принципна". Но понеже г-жа Пенчева изразява "национална" позиция, насочена към "националните" интереси (или поне така се предполага от поста, който заема), отбелязвам, че е странно защо се правим на "по-католици от папата". (малък lapsus calami в оригиналния ми постинг с липсата на тиренце - от бързане).

Що се отнася до въпроса за приоритетите - мисля, че те са правилно насочени. Но "по принцип" не съм съгласен с критиката към еко-изискванията за селскостопански субсидии. Тези изисквания са за гарантиране на опазването на околната среда, което е важно. Има принцип в живота на много хора - да дават здраве като са млади за пари и успехи, а да дават пари като остареят за здраве. Същото правят и държавите по време на своето развитие. Има една такава теория - Kuznets Curve. Не е нужно да пренебрегваме важните екологични приоритети в сляпо преследване на агрикултурно развитие. Изискванията на ЕК за определен процент земя, която да не е засята или други части от 30%товото обвързване на субсидии с екология всъщност са добре обусновани (макар да са в относителен ощърб към селскостопанските производители, особено едрите).

Бюджетните промени предложени от  ЕК като цяло са практично насочени. Приоритетите, заложени в бюджета включват промени, по които пари ще се изплащат на земеделските стопани и това, според мен, ще засегне повече страни като България и Румъния. От наша гледна точка, вероятно те не са добре обусловани. Но от глобална ЕС гледна точка, те имат основание. Това не е ситуация, в която каквото един печели, друг губи (въпреки, че при бюджетни решения обикновено взаимоотношението между отделни решения са точно такива - zero sum).

Подкрепям позицията на правителството по отношение на кохезионната политика и запазването на нивата на средства предвидени за инвестиции в инфраструктура, енергетика и околна среда. Но това твърдение на г-жа Пенчева някак си е в противовес с изразената от нея скептичност по отношение на 30% обвързаност на селскостопанските субсидии с екология. Странно противоречие, нали?