След унищожителното земетресение и цунами през март 2011 огромна част от японците се сбогуваха с мита за "безопасната" ядрена енергия, пък била тя и за "мирни цели", и се обявиха в подкрепа на перманентното затваряне на ядрените централи по цялата територия на страната. В отговор на големия обществен натиск и от съображения за безопасност тогавашният премиер Нато Кан обяви поетапно изваждане от експлоатация за неопределен период от време на всички 52 (според някои са 54, зависи от начина на класификация) ядрени реактора в страната. Спирането на ядрен реактор отнема много време и за това последният спрян реактор беше през май тази година, на северния остров Хокайдо. Според последното обществено проучване на един от най-големите вестници в Япония, Майничи Шинбун, повече от година след аварията във Фукушима 71% от запитаните продължават да са против възстановяването на ядрените централи. Въпреки това радостта от мораториума върху ядрената енергия бе кратка. Почти едновремено със затварянето на последния реактор започна масова офанзива в медиите за скорошното връщане в експлоатация на поне някои от ядрените мощности. Привържениците на връщането на Япония към ядрената енергетика са много и разнообразни. Но те се обединиха в мощна Пи Ар кампания, чието послание целеше да сплаши хората с неприятен, но строг режим на тока през лятото. Въпреки това, опозицията срещу ядрената енергия в Япония не намаля. Напротив, нарастна и привлече като свои говорители известни писатели, артисти, учени, журналисти и т.н.
Как тогава да си обясним противоречивото и без съмнение непопулярно решение на сегашния премиер Йошихико Нода да разреши връщането в експлоатация на два реактора в една от най-необезопасените централи – Ой, в префектурата Фукуй на западното крайбрежие, в момент, когато 71% от населението е против? При това въпреки всекидневните масови демонстрации в Токио и другите големи градове? Няколко са възможните обяснения.
Когато през септември миналата година Нода замени своя предшественик – обруления от ядрена криза, цунами, икономически застой, силна вътрешна опозиция в собствената му партия и огромна непопулярност сред японците Нато Кан – новият лидер на Японската демократическа партия не скри своето намерение да върне страната към ядрената енергетика. Мнозина не повярваха, че така скоро след аварията във Фукушима и предвид огромната вълна от протест срещу ядрената енергия той всъщност би изпълнил заканата си да пусне ядрени реактори обратно в експлоатация. По-логичното заключение бе, че по времето, в което го направи, той се опитваше да успокои различни засегнати интереси и да си осигури по-широка политическа подкрепа за трудните реформи, които му предстояха. Заявката му, разбира се, се хареса на повечето индустриални компании – от производителите на коли до производителите на електроника, текстил и множество по-малки стоки предимно насочени за вътрешно ползване. Хареса се и на работническите синдикати, които провидяха в тази мярка по-голяма стабилност на работната среда в големите и средните предприятия. Най-вече обаче това обещание се хареса на могъщите енергийни производители, които през последните десетилетия са се слели с държавата до такава степен, че реално командват собственото си регулиране.
Въпреки подкрепата за възраждането на ядрената енергетика от страна на тази разнородна по своята съставка икономическа и обществена, но малцинствена група, повечето японци застанаха срещу възобновянането на ядрената енергетика в тази земетръсна държава. Противниците на ядрената индустрия в Япония са в пъти повече и реално представляват надполитическо мнозинство, обединени от обща цел. Въпреки това и с подкрепата на едва 30% от японците тази седмица два реактора на централата Ой, собственост на Канзай Електрик Пауър Корпорейшън, започнаха подготовка за пускане в употреба и се очаква да заработят с пълна сила някъде през юли.
Проблемът тук не е в липсата на добре организирана опозиция, по подобие на "Окупирай" движенията, които да са видими за медиите и да представляват заплаха за интересите на политиците. Напротив, противниците на ядрените централи не са никак пасивни. Те постоянно организират масови митинги и шествия в Токио и другите големи градове, нещо, което не е много характерно за пасивната японска култура, в която конфликтите обикновено не са преекспонирани в общественото пространство, а езикът е богат на всевъзможни уважителни нюанси, за да се избягва конфронтация и неуважение. Протестиращите пишат петиции и техни делегации се срещат с премиера и ръководството на ключовите министерства. Към протестиращите дори прибавиха своя глас и редица влиятелни и високо уважавани интелектуалци, като най-ясно се чу този на Нобеловия лауреат Кензабуро Ое. Той не само заведе делегацията на протестиращите в кабинета на премиера, но и в прайм тайм по националната телевизия открито го призова да не пуска ядрените реактори в експлоатация, защото така рискува бъдещото оцеляване на Япония като нация и държава.
Идеалът "гаман" в политиката
Най-конвенционалното и често споменавано от лаиците, но също така и най-невероятно обяснение за това противоречиво и политически непопулярно решение на Нода е, че сегашният премиер е последователен политик, готов да отстоява принципите си дори срещу най-неблагоприятните условия на съдбата и да превъплъщава думите си в дела дори с цената на огромна политическа саможертва. Допълнително, за всеки наблюдател на политическите събития в Япония е ясно, че страната е на прага на скорошни избори. Имено игнорирането на повече от две трети от мнението на гласоподавателите в този обществено-политически контекст дава храна на привържениците на премиера – често неофициални говорители на индустриите, чиито интереси зависят от възстановянето на ядрената енергетика – да твърдят, че действията му са в духа на идеала "гаман". Гаман е концепция, която е много характерна за японската култура и въпреки че всяко редуциране на тази дълбока философска концепция е повърхностно и нежелателно, тя може да бъде обяснена като "търпение" и "твърдост" или "твърда примиримост" с несгодите на съдбата, особено когато няма какво друго да се направи. В случая Нода се твърди, че проявява "гаман" в отстояването на много непопулярна позиция, която несъмнено ще рефлектира негативно на представянето на партията му на следващите избори, но пък отразява неговите вътрешни убеждения и показва последователност въпреки очевидните несгоди. Всъщност японците от десетилетия мечтаят за лидер, който да е твърд и да отстоява позициите си напук на политическата цена, която ще плати за това и който ще има куража да застане твърдо срещу неимоверния натиск от страна на корпоративните интереси в защита на малкия, обикновения човек. Днес защитници на възстановяването на ядрената енергетика привиждат в Нода именно такъв безстрашен, ако и непрагматичен политик. Това, което тези защитници на "Нода-гаман" не споменават, е че японците се надяват на политик, който да отстоява позициите си и да се противопоставя на влиянето на мощните корпорации и лобистки сили от името на обикновените хора, а не да се противопоставя на обикновените хора и тяхното мнение в защита на корпоративните интереси на влиятелните индустрии. Корпорациите и политическият елит в Япония са толкова силно свързани, че на практика трудно могат да бъдат разделени. За това и обяснението на поведението на премиера с културата на "гаман" не е напълно адекватна и задоволителна, а прилича на зле съшита с бели конци мантия на истинските мотиви за възраждането на ядрената енергетика – залог на политически интереси.
Танто за кукуриго
Другото вероятно обяснение е, че притиснат от обстоятелствата, Йошихико Нода е направил сделка – възобновяване на ядрената енергетика срещу прокарване на непопулярните икономически реформи, които предвиждат повишаването на потребителския данък – еквивалента на европейското ДДС – от 5% първо на 8% и после на 10%. Това е много по-вероятно и възможно обяснение, въпреки липсата на преки доказателства за такава сделка. Анализ на сегашната политическа среда и на обстоятелствата, довели до вземането на това непопулярно решение в точно този момент, обаче ни дават доста непреки доказателства за тази теза.
На първо място икономиката на Япония е в постоянен застой от десетилетия насам, независимо от окуражаващите резултати от първото тримесечие на тази година. Застоят и рецесията през последните почти двайсет години доведоха до дефлация, която буквално изяжда спестяванията на японците заради скъпотията и също така стимулира корпорациите да пренасочват производителните си мощности отвъд граница в търсене на евтина работна ръка. И докато процесът на мигриране към по-евтино производство – наречете го "аутсорсинг", "диверсификация" или просто "глобализация" – е нещо характерно за всички пост-индустриални общества, то дефлацията и нейното отразяване върху японската икономика придобива по-различен отенък на фона на глобалната икономическа криза. Япония е шампион в света по държавен дълг – 208% от брутния вътрешен продукт (БВП) и с перспектива да нарасне през 2014 година, според скорошен доклад на МВФ, до астрономическите 245%. За сравнение Гърция – най-закъсалата икономика в Еврозоната – е с държавен дълг от близо 170% от БВП, а САЩ са с дълг горе-долу равен на техния БВП. Разликата е, че в Япония вътрешният дълг се финансира предимно чрез големите японски корпорации и чрез спестяванията на самите японци, тоест дългът е притежаван от самите японци. Това прави, поне засега, икономиката на страната привидно стабилна и по-трудно може да стане заложник на международните пазари, какъвто беше случаят с Гърция, Испания, Португалия и Ирландия. Въпреки че далеч задминава нивата на дълг спрямо БВП дори на най-закъсалите държави в света, японската йена е силна като валута, а японските държавни облигации се търгуват на рекордно ниски лихвени нива от 0.8%.
Истината е обаче, че тази стабилност е повърхностна и може за кратко време да се превърне в най-сериозната финансова криза в света, освен ако в това време или еврото не престане да съществува, или САЩ банкрутират. Както списание Икономист наскоро отбеляза, финансирането на обществения дълг в Япония чрез високата степен на спестяване и корпоративния капитал, които служат като възглавница за сегашните нива на дълга, ще се стопят като сладолед на слънце и ще изчезнат "за времето, за което някой изрече 'capital flight' (изтичане на капитала)". Нещо повече, доскорошният съветник на милиардера Джордж Сорос, Такеши Фуджимаки, заяви пред Блумбърг наскоро, че до 2017 година Япония най-вероятно ще обяви банкрут. Много финансови анализатори на Уолстрийт и Лондон споделят това виждане и смятат, че силната йена и стабилният пазар на японски държавни облигации е един огромен балон, който само чака повей на вятъра, за да експлодира и да оцапа световната финансова картина.
За да контрира, поне частично, опасността от тази опасност, както и да финансира вълната от нови бейби-бумъри, които това десетилетие ще залеят Япония, Йошихико Нода от месеци наред се опитва да прокара друга непопулярна мярка – увеличение на потребителския данък, от 5% на 8%, валидно от април 2014 и от там на 10% през октомври 2015. Очаквано това решение доведе до огромни политически сътресения в страната. Иширо Озауа, бивш председател на управляващата Демократическа партия на Япония и смятан за един от най-влиятелните политици в парламента, заплаши, че ако Нода прекара закона за увеличение на данъка, той ще напусне парламентарната група на партията, заедно с поне още 50 верни нему последователи. Това ще доведе до неизбежен срив на мнозинството на ДП и вероятно до преждевременно връщане на власт на Либерал-демократическата партия, която управлява близо петдесет години без прекъсване. С вчерашна дата Озауа вече депозира своята заявка да напусне партията, като до вечерта над 40 души се бяха присъединили към неговия протест. Премиерът Нода, обаче остана непреклонен и видимо поне не изглежда да е прекалено притеснен.
В същото време, в което сагата с Озауа течеше, се оказа, че Нода е осигурил подкрепа за данъчното увеличение именно от Либерал-демократическата партия, както в горната, така и в долната камара на парламента (наречен Диет). Тази подкрепа Нода би могъл да осигури единствено чрез задкулисна сделка относно ядрената енергия – най-големия му коз в преговорите с опозицията. Имено с Либералдемократическата партия производителите на ядрена енергия в Япония за десетилетия си осигуряваха спокойно и безпроблемно съществуване и се смята, че са тясно свързани. Политици и администратори, свързани с Либералдемократическата партия, отговорни за регулирането на ядрената енергетика, както и членове на техните семейства, рутинно намираха удобно и добре платено място из бордовете на тези компании – порочна корупционна, но повсемесна практика, известна в Япония като "амокудари", или "слязъл от небето". Така премиерът Нода изглежда да е пресъздал старата българска поговорка "танто за кукуриго". Както Джеф Кингстън, един от най-добрите западни специалисти по японска политика и общество, обобщи наскоро за NPR "'Японското ядрено градче' – евфемизъм за ядреното лоби – никога не е излизало от бизнес. Рестартирането на реакторите в Ой ще доведе до рестартиране на още ядрени реактори до края на годината. Това е само началото и правителството въобще не иска да установи прецедент, че страна може и да изкара цяло лято без ядрена енергия".
Енергийна сигурност
Без да изключва нито една от по-горните тези, а като че ли добре допълваща ги, е трета – относно бъдещето на енергийната сигурност и нуждите на Япония от енергийни източници, за да запази своята водеща роля като световен икономически лидер. Според Института за енергийна икономика на Япония перманентното изваждане на ядрените реактори от употреба ще доведе до увеличение на употребата на традиционни енергийни източници, като петрол, въглища и течен газ. Преди да бъдат спрени реакторите, ядрената енергия покриваше около 30% от общото производство на енергия в Япония. Сега тежестта за компенсация на тези загубени 30% се поема от традиционните енергопроизводители. Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), като например вятърни и фотосинтетични централи, подават едва 4-5% от произведената енергия в Япония. И въпреки, че страната е лидер в технологиите, ВЕИ не са дори наполовина развити както в Европа. Друг огромен проблем в страната е тоталната енергийна неефективност и липсата на концепция за устойчиво развитие (sustainable development), както и визия за поетапно енергийно оптимизиране както на обикновените къщи, така и на огромния брой небостъргачи и масивни корпоративни сгради, стърчащи в най-големите градове на страната. При такъв сценарий до следващата година потреблението на петрол, според изследване на института, ще се увеличи с 10.3%, на въглищата – с 6% и на втечнен природен газ – с 16.1%. Това, разбира се, ще доведе до съответното увеличение на изхвърлянето на въглероден двуокис в атмосферата.
Друг сериозен проблем при перманентната отмяна на ядрената енергия е как да се постигне нейна стабилна замяна в краткосрочен и средносрочен план. Според специалисти от Международната агенция по енергетика в Париж, Япония харчи близо 100 милиона долара на ден да компенсира спряното производство на ядрена енергия. Нещо повече - ако Япония не се върне към ползването на ядрена енергия, в близко бъдеще ще има нужда от около 20% от глобалното производство на втечнен природен газ. В момента най-много природен газ се внася с танкери от Персийския залив, но напрежението с Иран и несигурността в пролива Хормуз затрудняват доставките. Друг доставчик на природен газ е Русия, с която Япония се опитва да поддържа близко сътрудничество. Но тук ключовата дума е "опитва". Напрежението около Курилските острови, които Япония загуби след Втората световна война, и все по-ожесточената националистическа пропаганда от двете страни създават политическа несигурност, на фона на която икономическо сътрудничество трудно би просъществувало дълго. Достатъчно е да се припомнят две случки от съвсем близкото минало, за да стане ясно колко щекотлив е въпросът с тези острови, които Япония нарича "Северни острови". След като Русия се съгласи да върне поетапно първо два и после още два от островите, в последно време бившият президент Медведев и настоящият – Путин, открито оспориха тази възможност. През 2009-та година Медведев дори стана първият Руски (и Съветски) лидер, който посети островите. Като за пред камерите, той не скри своята възхита от природата там и дори прошепна колко близки са му тези острови до сърцето – като неразделна част от Руската земя. В ответен ход японският Диет изпрати официална делегация да посети островите, но в последният момент на парламентаристите им бе отказан достъп от руските власти. Това нагнети още повече отношенията между двете страни. Очевидно е, че Курилските острови ще са повод за преговори и в бъдеще, но предвид стратегическото им положение от военна гледна точка (Русия наскоро обяви разполагането на нови военноморски сили там) и възможността за придобиването на природни богатства чрез контрола върху така наречената "извънредна икономическа зона" от близо 200 мили (340 километра) върху териториалните води в околовръст, намаляват възможността за постигане на скорошно споразумение по проблема с островите е почти нулева. Така надеждите за големи доставки на природен газ от Русия намаляват значително. За развитие на ВЕИ пък на Япония ще отнеме поне осем до десет години, за да достигне нивата на Западна Европа и да удвои енергопроизводството от такива източници. Това е достатъчно дълго време държавата да банкрутира, ако не намери устойчиво решение на енергийния си проблем.
Ой, боли!
Независимо, че рестартирането на ядрените реактори има своята прагматична и икономическа обусловеност, неяснотата относно тяхната безопасност остава основна обективна ябълка на раздора. Парадоксално е, че според проучване на смесена група от законодатели в Диет, от всички ядрени реактори извън употреба в страната в момента реактор едно и две на ядрената централа Ой са всъщност с най-висок риск от авария при земетресение. Според доклада на деветте законодатели, публикуван наскоро, първите два реактора в централата са сред най-старите и необезопасени и са смятани за по-опасни от тези във Фукушима. Добрата новина е, че не тези два реактора, а Ой Три и Ой Четири се връщат в експлоатация. Те са по-нови – близо 20-годишни – и се считат за по-добре подготвени да издържат на евентуално земетресение с епицентър в околовръст. Според ядрени експерти тук процедурите по обезопасяването на ядрените реактори, особено в райони с повишена опасност от земетръс, ще отнемат поне три-четири години. Затова и пускането наново в експлоатация на реакторите е считано за прибързано и рисковано. Но изглежда, че изпуснат веднъж, Они-то от японското токкури трудно може да бъде прибран обратно. А духът е със сигурност зелен, понякога сияещ с феерична светлина, понякога с образите на американски президенти.
*Они – 鬼 – японски дух или демон
**Токкури – 徳利 – традиционна бутилка за саке в Япония.
No comments:
Post a Comment