[/caption]В ноемврийския брой на Foreign Policy американският държавен секретар Хилъри Клинтън публикува статия, озаглавена "Тихоокеанският век на Америка" (America's Pacific Century). Въпреки огромната си важност, тази публикация остана малко забелязана извън средите на международните анализатори. Тя, обаче, не е просто симптоматична за течащата промяна във външно-политическата стратегия на САЩ, но и е до голяма степен програмна. Накратко казано, американският държавен секретар определя Азия и особено Азиатско-тихоокеанския регион като основен приоритет за бъдещата "капитална" външно-политическа стратегия на Америка. Излизайки от две войни, които погълнаха огромни ресурси и най-вече - вниманието на политиците, САЩ вече могат да погледнат към може би най-интересния от гледна точка на комплексност и много-пластавост в международен аспект регион.
Това повишено внимание към региона не е случайно. Тук, разбира се, са двете най-многолюдни държави в света - Китай и Индия. Тук са също така и двете най-могъщи икономики в света след тази на САЩ - Китай и Япония. В този регион се намират и пет от деветте ядрени сили в света - Русия, Китай, Индия, Пакистан и Северна Корея. Не на последно място, тук се намират най-големите технологични центрове и финансови пазари наред с тези на САЩ и ЕС - Япония, Сингапур, Хонг-Конг, Китай и Южна Корея.
В този контекст трябва да се анализира и подновената инициятива за споразумение за свободна търговия, или FTA(Free Trade Agreement), между ЕС и Япония, която Европейската комисия разгледа на свое заседание на 31-ви май. Въпреки, че няма точна дата за започване на преговорите между ЕС и Япония за постигане на задълбочено споразумение за свободна търговия, завършването на процеса по предварителните договорки, само по себе си, не е малка стъпка. Подписването на подобно FTA между ЕС и Южна Корея миналата година предизвика голям смут и безпокойство в Токио. В последвалите месеци Хюндай, най-успешната Корейска марка автомобили, буквално заля Европа с новите си модели, които не само предлагат лукс, но и благодарение на безтарифното споразумение се продават на преференциални цени. Същото се случи и след подписването на споразумение за свободна търговия между Южна Кореа и САЩ в края на 2011 година.
По тези показатели Япония значително изостава от Ю. Корея. За момента Япония няма подобни споразумения нито с ЕС, нито със САЩ, нито с Австралия или Нова Зеландия. Японските пазари са протекторирани чрез редица многопластови регулации, които спират навлизането на чужди компании, капитали и технологии на всяка крачка. Такава е например забраната за закупуване и ползване на влакове произведени извън Япония, поради бюрократични спънки, оповаващи се на, според някои нерезонни опасения за безопасност. Друг пример е задължителното зониране на комерсиалната земя, чрез която мярка се лимитира продажбата или отдаването под наем на компании, продаващи чуждестранни автомобили. Като цяло, Япония се страхува от нежелателния ефект, който FTA могат да имат върху вътрешния й пазар. Общо взето, пазарът в Япония е доста затворен и се ръководи от свои собствени правила, недостатъчно разбираеми или умишлено държани неясни, но въпреки продължилата почти две десетилетия стегнация имено този пазар държи икономиката функционираща. Вътрешно-политическите процеси допълнително усложняват ситуацията. Управляващото в момента мнозинство на Демократическата партия на Япония, например, зависи прекалено много от гласоподавателите в селските региони, които получават директна селскостопанска субсидия. Също така разчита на политически активната група от гласоподаватели - тези над 50 години, които по правило са консервативни и про-протекционистки настроени. Споразумение за свободна търговия, с която и да е държава, би означавало директна заплаха за поминака и благосъстоянието на японските фермери. Това се отнася както за производителите на хранителни продукти, така и за тютюнопроизводителите, чиято индустрия е четвърта по големина в света. Допълнително, такова отваряне на пазарите е непопулярна мярка сред активно гласуващото поколение в градовете.
Това до някъде обяснява и защо няма реална перспектива Япония да приключи скоро преговорите по присъединяване към мега-споразумението за презокеанско партньорство (Trans-Pacific Partnership, TPP), което е всъщност едно гигантско многостранно FTA. Въпреки несъмнената полза от такова споразумение за индустрии като високите технологии или автомобилостроенето, в които Япония е световен лидер, присъединяването на страната към ТРР би нанесло огромен удар на свръх-субсидираното японско земеделие. Предвид факта, че членове на ТРР са развиващи се селскостопански държави, като Виетнам или Чили, означава на практика внос на евтина селкостопанска стока и отмиране на земеделския сектор в Япония. Който е посещавал държавата знае, че плодове и зеленчуци там се продават на бройка, не на кило, и то за баснословни суми. По същия начин, едно споразумение за свободна търговия с ЕС би означавало рязка промяна на вътрешния пазар на млечни и месни продукти (американските продукти се бойкотират заради ГМО, хормони и антибиотици в тях), на тютюн и алкохол (японците са на второ място по пушене сред ОИСР след испанците и наравно с германците), както и на пазара на автомобили.
Въпреки, че Япония не бърза да сключва споразумения за свободна търговия, в същото време тя използва умело преговорите като балансиращ акт във все по-активната си регионална политика. Тази динамика прозира в последния кръг от преговори между Япония, Китай и Южна Кореа, който приключи в средата на май със среща между тримата премиери, за скючване на тристранно FTA, както и в наскоро приключилите преговори в Далас Тексас, по ТРР. Така само в рамките на месец май Япония участва в преговори по три различни както по същество, така и по обхват и фокус преговори за свободна търговия, с ясната липса на перспектива и мотивация за задълбочаване на което и да е било от тях. Какво означава всичко това?
Отговорът се крие в префокусирането на американското внимание към региона и ролята, която Япония търси да играе в политическата надпревара на 21ви век между САЩ и Китай. От една страна ТРР е всъщност икономическото оръжие на САЩ да изолират Китай в неговия собствен регион, като част от ескалацията в съперничеството между двете мега сили за световно надмощие. Ако САЩ успеят да убедят или принудят по един или друг начин Япония и Южна Корея да се присъединят към останалите осем държави в споразумението, това ще се отрази върху Китайския икономически растеж и влиянието на Пекин в региона. Достатъчно е да се отбележи, че първата и третата икономика в света ще са в свободен търговски режим, докато втората - Китай, ще остане изолирана. От друга страна Япония и Южно Корея осъзнават, че колкото и да са настойчиви, геостратегическите интереси на САЩ са преходни, докато съседството им с Китай е непреходно. От тази гледна точка, Токио и Сеул бързат да успокоят Пекин, че няма да му обърнат гръб като за целта тъсят да отворят преговори за отделно тристранно споразумение между трите страни. Поотделно Япония и Ю. Корея също така търсят споразумения с Европейския съюз, не само като инструмент за противопоставяне на Американското влияние и натиск, но и като оръжие, което да използват една срещу друга в задълбочаващата се борба за регионално надмощие. В крайна сметка, тарифните ограничения между Япония и Ю. Корея и сега са почтни заличени, но това не променя факта, че по улиците на Токио и Йокохама няма нито един Хюндай или Киа, както и че по улиците на Сеул японските коли са по-скоро екзотика. Ако всъщност трябва да се говори за враждебност, трудно е да се каже дали Япония е в по-обтегнати отношения с Китай, или с Южна Корея.
Въпреки забуксувалите преговори по присъединяването на Япония към ТРР, перспективите не са толкова мрачни. Ако Япония не се възползва да се присъедини към мега-споразумението, ще изгуби сериозен лост на влияние в преговорите си с Китай относно тристранното споразумение за свободна търговия. От друга страна, ако не задълбочи преговорите с ЕС по отношение на отделно споразумение, няма да може да постигне задоволителни резултати в преговорите по ТРР. За да преодолее успешно тези предизвикателства, Япония първо ще трябва да се пребори с вътрешно-политическите си проблеми. Японските политици са раздвоени в подхода си към FDA от какъвто и да е било вид. Подкрепата за селскостопанските производители идва от влиятелен кръг в парламента, който е съставен от смесена група от представители на мнозинството и на опозицията. Въпреки, че незначителна част от населението е ангажирано в земеделие спрямо броя на работещите в различните индустрии на страната, тяхното политическо лоби е завидно и ясно осезаемо. Земеделските производители, разбира се, са сред най-активните противници на което и да е било споразумение за свободна търговия, тъй като техният дефакто монопол на вътрешния пазар ще бъде бързо разбит. Но те не са единствените.
От друга страна различните индустрии не са готови за напълно отворена свободна търговия, тъй като осъзнават добре, че това е двупосочна улица и FDA, в което участват ЕС, САЩ, Китай или Южна Корея ще повиши конкуренцията и намали цените на огромен брой неземеделски продукти. За това японските индустрии предпочитат, ако може различни ограничения да останат в сила - временно или постоянно. Премахването имено на тези съществуващи ограничения, обаче, беше поставено от европейските институции и бизнес среди като очакван жест на добра воля за започване на същинските преговори по FTA след приключилите в края на май предварителни консултации. За това и подкрепата на индустриалните среди в Япония за което и да е било FTA е само с половин уста.
Без вътрешен мандат Япония няма да постигне решения на външно-политическото поле, но в момента няма нито един министър с достатъчно мандат и правомощия да преговаря. Още повече, че сегашният министър на земеделието, горите и рибарството Мичихико Кано, е сред най-отявлените противници на къквито и да е било FTA. С две думи, вътрешно-политическите припирни как хем вълкът да е сит, хем агнето да е цяло, рефлектират върху външно-политическия дискурс на регионалната политика на Япония. За това и тя, справедливо или не, все по-често е сравнявана в региона с известната японска чаена церемония - много показност, помпозност и натруфеност за мимолетно удовлетворение. За разбирачите такава церемония е еманация на хармонията и баланса. Но за всички останали тя е лишена от ефективност и практика показност. Типично по японски.
No comments:
Post a Comment