ЗА ДИЕТИТЕ, АТИНСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ И ЕВТАНАЗИЯТА ПО ЕПИКУРЕЙСКИ

 

От личен опит мога да кажа - най-трудното на диетата и спортния режим е... диетата и спортният режим. За това се оглеждам понякога за програми, като Weight Watchers или разни магически хапчета, които обещават фантастично бързо и ефективно отслабване, без лишенията на строгата диета и потенето на редовните физически упражнения. И така от има-няма 15 години. Резултатът е - продължавам да съм с наднормено тегло, остарял съм и съм все по-обезкуражен от липсата на прогрес. Всъщност, може да се каже, че почти съм посвикнал с мизерията си...

През изминалата неделя гръците доказаха, че имат същия проблем: иска им се хем да отслабнат от свръх-наднорменото си тегло, което повече от 15 години трупат, хем да не се потят във физкултурния салон, хем пък да не се откажат от гастрономическите си пристрастия към обилна шветска маса за закуска, отрупан римски обяд и епикурейска вечеря, която повече напомня на цяла нощ пируване под
ритмите на сиртаки. Няма да е пресилено да се каже, че строгата германска диета на д-р Ханс, която залага на задушени на пара коренни зеленчуци - предимно моркови и ряпа - не сляга добре в разширените стомаси на любителите на сувлаки и мусака.

Сирия, Близкият Изток и Великите Сили: Между Либерализма, Национализма и Реализма

Последиците от британско, френско и белгийско колониално управление от края на 19-ти и началото на 20-ти век продължават да се чувстват с пълна сила в редица региони по света, както директно така и индиректно. Геноцидът в Руанда през 1994-та – безспорно един от най-разтърсвъщите епизоди на пост-колониално етническо изтребление – е само част от лавинообразната поредица от кървави конфликти днес, чийто зародиш се крие във властовата конфигурация наследена след оттеглянето на колонизаторите и от модела за емулиране, който те оставиха след себе си. Ето кратка илюстрация на този модел: в Руанда малцинствената етническа група Тутси беше преследвана за изтребление от доминантната етническа група Хуту, до някъде защото по време на Белгийското управление Тутси са били, така да се каже, "галениците" на колонизаторите: те са получавали повече права, блага, образование, социален сатус. Като малцинствена група – едва 14% от населението, срещу 85% Хуту – те са били избрани не случайно да служат на европейските си господари. До каква степен тази етническа омраза може да стигне е видно от нивото на жестокост – почти един милион души, жени, деца, старци, младежи, са били буквално съсечени с мачете. За да разбере човек какво означава това, трябва да си представи физическата сила, необходима за съсичането и изтребването на такъв голям брой човешки същества...

Референдумът в Гърция - гръцка салата, екстра лук без сирене и маслини

Че Гърция ще претърпи някакъв контролиран банкрут е ясно на всички, че ще излезе от евро зоната, рано или късно, е също почти толкова сигурно. Не може и да бъде другояче. Знае го гръцкото правителство, знаят го и лидерите в ЕС, знаят го и пазарите. Но всички обръщат гръб на реалността в опит да спечелят време и да омекотят удара върху еврозоната и другите закъсали членки. Въпросът е, обаче как това ще стане и дали ще е достатъчно да спаси както страната от пълен финансов крах, така и самия ЕС. На фона на всичко това, изненадващото решение на гръцкия премиер Папандреу да организира референдум по спасителния план, одобрен миналата седмица, не изглежда толкова изненадващо, колкото притеснително. Последиците и при положителен и при отрицателен изход ще се отразят доста тежко, особено на тези, които най-много имат нужда от спасяване. Въпросът е не защо референдум, а защо сега? И защо не се е допитал до минитс трите си, ако информацията е вярна, че дори Венизелос - финансовият му министър и главен преговарящ с ЕС, е бил в неведение за това изненадващо решение.

Предвид факта, че Папандреу не е дал все още подобаващо обяснение за решението си, можем само да спекулираме за причините за тази политическа бомба. Вероятно, обаче, то е по-скоро свързано с нестабилната вътрешно-политическа ситуация и директната опасност за неговото правителство и неговия пост, отколкото просто отчаян ход да изнуди ЕС за по-големи компромиси. Вероятно това ще е и обяснението, което той ще даде на Меркел и Саркози за този нож в гърба: "С референдум зле, но без мен и с предсрочни избори - още по-зле!"

Случайна справедливост или предизвестена смърт

Всяко убийство, независимо колко справедливо изглежда то, е отвратително деяние. Това важи и за предполагаемата екзекуция на бившия либийски лидер Моамар Кадафи. Въпреки това малко хора ще скърбят искрено за загубата му. Освен огромния брой либийци, които са били лично засегнати от варварския режим и за които неговата смърт вероятно е твърде бързо и лесно възмездие, както и освен милионите по света, които от морална гледна точка вероятно са по-спокойни, че още едно политическо чудовище замина безславно в историята, има и такива, които се чувстват по-спокойни, че Кадафи не е вече сред живите. Това са предимно политици, лобисти и бизнесмени, които въпреки високопарните моралистични речи, които държат очевидно за парлама, всъщност ламтяха след кървавите пари на либийския диктатор. Вероятно звучи като конспиративна теория, но ако Муамар Кадафи е бил убит от спонтанен изблик на желание за улична справедливост, то това ще да е сред най-радостните случайности, на които голяма част от световния политически и икономически елити са могли някога да се надяват. Конспиративното е, по-скоро във факта на объркани и противоречиви сведения, които идваха от разнопосочни центрове, сякаш да объркат публиката относно съдбата на Кадафи и в очакване на новинарската еуфория, че диктаторът не е вече сред живите.

Great collage

Rarely I post pictures or collages here. But I can't help but to post this one. It is so funny... and correct ;)

 

Аделина Марини ми зададе във форума уточняващ въпрос на мнението ми, изразено по отношение на интервюто с Боряна Пенчева. Тя попита: "Г-н Топалов, интересно е по принцип защо България решава именно по този въпрос да изкаже толкова категорична позиция, въпреки че си оставя отворена вратичка с репликата "на този етап"? Що се отнася до предложението по МФР, приемате ли приоритетите изразени от г-жа Пенчева за инвестиции в инфраструктура, енергетика, транспорт и околна среда?"

 

Ето какво отговорих:

 

Госпожо Марини, задавате правилен въпрос - какво налага България да взема отношение по такъв категоричен начин за нещо, което всъщност е в нейн ущърб (за момента). Аз нямам отговор, освен, че е в ход някакъв вид задкулисна договореност (horse trading) с други държави, които имат пряк интерес в тази насока. Моята позиция е не просто "национална", а предимно "принципна". Но понеже г-жа Пенчева изразява "национална" позиция, насочена към "националните" интереси (или поне така се предполага от поста, който заема), отбелязвам, че е странно защо се правим на "по-католици от папата". (малък lapsus calami в оригиналния ми постинг с липсата на тиренце - от бързане).

Що се отнася до въпроса за приоритетите - мисля, че те са правилно насочени. Но "по принцип" не съм съгласен с критиката към еко-изискванията за селскостопански субсидии. Тези изисквания са за гарантиране на опазването на околната среда, което е важно. Има принцип в живота на много хора - да дават здраве като са млади за пари и успехи, а да дават пари като остареят за здраве. Същото правят и държавите по време на своето развитие. Има една такава теория - Kuznets Curve. Не е нужно да пренебрегваме важните екологични приоритети в сляпо преследване на агрикултурно развитие. Изискванията на ЕК за определен процент земя, която да не е засята или други части от 30%товото обвързване на субсидии с екология всъщност са добре обусновани (макар да са в относителен ощърб към селскостопанските производители, особено едрите).

Бюджетните промени предложени от  ЕК като цяло са практично насочени. Приоритетите, заложени в бюджета включват промени, по които пари ще се изплащат на земеделските стопани и това, според мен, ще засегне повече страни като България и Румъния. От наша гледна точка, вероятно те не са добре обусловани. Но от глобална ЕС гледна точка, те имат основание. Това не е ситуация, в която каквото един печели, друг губи (въпреки, че при бюджетни решения обикновено взаимоотношението между отделни решения са точно такива - zero sum).

Подкрепям позицията на правителството по отношение на кохезионната политика и запазването на нивата на средства предвидени за инвестиции в инфраструктура, енергетика и околна среда. Но това твърдение на г-жа Пенчева някак си е в противовес с изразената от нея скептичност по отношение на 30% обвързаност на селскостопанските субсидии с екология. Странно противоречие, нали?

За данъка върху финансови транзакции и БГ позицията

Наскоро публикувано интервю със заместник министъра на финансиите Боряна Пенчева ме провокира да напиша следния коментар във форума. Честно казано, не съм голям привърженик на данъците. Но смятам, че позиция, която не е добре аргументирана, а се води от някакви спекулативни, теоретични и най-важното имагинерни фикции не е най-подходящата за национална политика, която да защитава интересите на България. Ето какво написах:

Не съм съгласен с г-жа Пенчева, че България трябва да се противопостави на въвеждането на данък върху финансовите транзакции (така наречения "Тобин данък" Tobin tax по името на Джеймс Тобин, който преди около 40 години защитаваше такъв данък). Ето защо:

Като оставим на страна, че самата г-жа Пенчева признава, че България може да се облагодетелства повече отколкото да загуби от такъв данък (нещо, което звучи добре на думи, но не е обусловено от реални цифри, а само от спекулации), такъв данък е не просто добър източник на приходи за ЕС бюджета. Той е уравновесител и би намалил някои от съществуващите неправомерности при регулацията на финансовите пазари и скрити приходи от липсата на такъв данък.

Няма да споменавам и за чисто психологическия момент относно нарастващото социалното напрежение, което се чувства навсякъде из ЕС и САЩ (и Япония). Ако не сте забелязали вече, младежи около Уолстрийт и в Европа (виж Рим, Лондон и Париж от миналата седмица, или пък Мадрид от преди няколко месеца) чак до Токио се бунтуват против неравностойното прилагане на правилата на капитализма. А те са ясни - който рискува, печели, който загуби - си поема отговорността. Вместо това, днес виждаме система, в която финансовите (и не само) корпорации успешно са приватизирали печалбите и са национализирали загубите си. Това не е капитализъм, а корпоративен социализъм, прощавайте.

Освен това, нека бъдем откровени: този манталитет за "подкупване" на финансови институции и компании като през цялото време треперим да не ги изплашим да избягат е повече фикция, отколкото реалност. Има много причини защо тези институции няма да избягат ако се наложи някакъв минимален данък на финансовите транзакции. Защото цената на преместване, както и цената да въртят бизнес със и в ЕС докато са ситуирани някъде извън ЕС ще е по-голяма или равна на един такъв минимален данък. Да не говорим за пропуснатите ползи. Накратко - банките няма да избягат от ЕС заради такъв данък, нека не заблуждаваме. Но пропуснатите ползи от приходите в бюджета ще са осезаеми много повече от страни като България, отколкото от страни като Германия, например. Предполагам лондончани биха се чувствали по различен начин, но това нека те си преценяват.

С две думи, нека да спрем да сме по-католици от папата и да си гледаме националния интерес, а не да се държим като wanna-be едри банкери. Г-жа Пенчева трябва да си спомни, че правителството, от което тя е част, представлява интересите на обикновените хора в България, не на международните финансови институции. И нека не повтаря мантри, измислени по екзекутивните лофтове на екстравагантни корпоративни щаб-квартири.